Опълченците на Шипка

Иван Вазов

Опълченците на Шипка

Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар! Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кат легенда грей, едно име ново, голямо антично, като Термопили славно, безгранично, що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: "Търчете! Тамо са раите!" И ордите тръгват с викове сърдити, и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра. Върхът отговаря с други вик: ура! И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи. Пушкалата екнат. Турците ревът, насипи налитат и падат, и мрът; - Идат като тигри, бягат като овци и пак се зарвъщат; българи, орловци кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Щурмът е отчаян, отпорът е лют. Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види и братските орли не фърчат към тях. Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх - кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат; всичките нащрек са! Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: "Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! на вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори!" При тез думи силни дружините горди очакват геройски душманските орди бесни и шумещи! О, геройски час! Вълните намират канари тогаз, патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва - гърдите остаят и сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа. "България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!" Няма веч оръжье! Има хекатомба! Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, всяко нещо - удар, всяка душа - плам. Камъне и дървье изчезнаха там. "Грабайте телата!" - някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска кат демони черни над черний рояк, катурят, струпалят като живи пак! И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели, и въздуха цепят със демонский вик. Боят се обръща на смърт и на щик, героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч... Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки... Йоще миг - ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!

Жанр: ода

Основна тема: саможертвената борба на опълченците на връх „Шипка“

Кратък анализ: В одата „Опълченците на Шипка“ Вазов съсредоточава вниманието си върху най-важния ден от защитата на върха – 11.02.1877 г. Героичният подвиг на опълченците е най-върховната изява на великото пиянство на един народ. В поетическата възхвала на героичния подвиг на Шипка са разработени два мотива за срама, свързан с петвековното робство, и за славата на легендарния връх – онази духовна висота, на която българинът извисява своя морален ръст и доказва на света, че и след петстотин години робство един народ може да съхрани своята жажда за свобода.

Основни тематични мотиви: славата и срамът, величието и паданието, героичното и низкото в националана история, клеветите и хулите срещу българите и правото им на национална гордост, противопоставянето хулители чрез едно славно събитие, миналото и бъдещето на отечеството, героичната масова жертвоготовност, себеотрицателната смелост, легендарното и исторически достоверното, високата стойност на безсмъртния подвиг – споменът, националната памет – безсмъртието

Художествени образи:
1. Опълченците – в одата техният образ е централен. Съществена роля играе колективният вътрешен монолог. Той разкрива във висока степен образа на опълченците като монополитен, единен. Към общите им цели, към общата им воля да победят или до крак до измрат се прибавя и насилието им и общата им гореща обич към България, която най-силно ги обединява. Те са ситуирани форе, почти до небето, величествени и монументални като самия връх. Така те са извисени не само физически, но и нравствено.
2. Врагът – противопоставен на опълченците чрез самото му назоваване и сравнение с овци. Той е жесток, но глупав, тъх като му липсва героичната мотивация. Пространственото му разположение е ниско долу – в подножието.
3. Балканът – олицетворение на подвига. Още във фолклора е символ на свободолюбие и твърдост. В одата Балканът присъства във всичките ѝ части като паметник на подвига, а в тържествения финален апотеоз – като олицетворение на историческата памет.
4. Числото три – представлява „божествено“ число, защото олицетворява душата. Свързано е с пораждане на мощна духовна енергия. Последните три дни, решаващи изхода на двубоя, раждат легендата за победилия дух на българина.

Художествени изразни средства:
а. Повторения
б. Сравнения
в. Хиперболи
д. Метафори
е. Метонимия
ж. Инверсии

Ако информацията ви беше полезна, моля харесайте и споделете:

Всички произведения на Иван Вазов

Аудио творби за матура по БЕЛ

Най-четени произведения

Най-малко четени произведения