Ний

Ний всички сме деца на майката земя, но чужда е за нас кърмящата й гръд, и в шеметния кръг на земния си път, жадувайки лъчи, угасваме в тъма - ний, бедните деца на майката земя.

Край нас се вие бич, над нас тежи хомот и робския закон на жълтия метал; ний раснем в нищета, ний гаснем сред печал и ръсим в своя друм сълзи и кървав пот - ний, бледи смъртници - родени за живот.

А ний сме океан от огнени вълни, величествен керван към светли висоти; Чрез нашите сърца вселената тупти, живота се крепи на раменете ни, но ний сме океан от стенещи вълни.

На земните блага всевечни сме творци, а нужда ни души до хладната си гръд. Под черните крила на дебнещата смърт привеждаме чела със трънени венци - ний, вечните творци, ний морните борци.

Но иде ден на съд! Над майката земя надвисва ураган и в громкия му зов преплитат се ведно омраза и любов, а майката земя възсепва се сама, потъпкала греха, отърсила срама.

Защото в боен ред сред робската тъма възбунени вълни издигат се със рев, защото накипя свещеният ни гнев и неговият вик стозвучно загърмя: "И ние сме деца на майката земя!"