Аз имам непретенциозен вкус: напълно ми е достатъчно най-доброто.
Вл. Василеву
Ден карнавален, времето неделно зовеше хората навън: тълпа гъмжеше из града. Безцелно, в печал, която нивга не заспа, се лутах аз. Свръхземните въпроси, които никой век не разреши, дълбаех ням. И близко, до уши, чух tambourin; - ръката, що го носи, ме перна по лице, с изкуствен лозов лист: "Хей, смърт, дай на живота път! Oh qu`il est triste..."
Като залутан слънчев лъч игрива, маскирана вакханка с волен смях напреде ми се мярна. Да разлива коса поток от злато аз видях въз хитра голота на свежо рамо. И сетне - миг - разкършена снага изчезна в роя като блян. С тъга на страстен зов кънтеше само смехът й още. Странния парфюм на женска плът задави моя ум.
И в непонятен тласък подир нея, улисан из тълпата като луд, без сълзи плачех аз: "Мрътвея - ти каза истината: рано в студ сърцето ми замръзна; мисъл тъмна коса на смърт размахва... Беше ден, свалих аз маската му и пред мен въздъхна нощ, и вече се не съмна... Смъртта - не виждам друго в белия кивот на твоите скрижали тайни, о живот!"
В безумен сън унесен, сред оная забава на стохилядния град и без да се опомня, че не зная кого преследвам, аз нареждах: "Млад - на младост зноя не усетих. С ласка край мене, о живот благоухан, защо не спреш? Сразително желан на всяка смърт, що значи тая маска - !" ...А пътьом, чак до късни тъмнини, с конфети ме обсипваха жени.
Жанр: няма специфични жанрови характеристики
Основна тема: неистинността и безсмислието на човешкото битие.
Кратък анализ: Човек се опитва да разгадае тайните на битието и истините за него, но този стремеж се явява най-прекият път към страданието. Отвърналия от земното битие поглед изпитва болка от неспирното търсене и намиране.
Основни тематични мотиви: битието и небитието, греховността на битието. Самотността и объркаността на човека.
Художествени образи:
1. Маската – символ на житейските видимости, зад които се крие голямата тайна на битието.
2. Денят – символизира две противоположни значение – тържеството на силите на светлината и деня на Апокалипсиса.
3. Тълпата – непознато множество, сред което духът е страдащ, объркан и сам.
4. Градът – библейски символ на греха (Содом и Гомор), пространство на човешката скръб, убиец на мечти, каменно чудовище, което безмилостно унищожава страдащите души.
5. Лозовият лист – изкуствен, има обратна смислова натовареност – представя фалшивите радости на битието, символ е на душевното страдание и загубената вяра.
Художествени изразни средства:
а. Анжамбман
б. Сравнение
в. Синекдоха
г. Обръщение
д. Реторичен въпрос
86394
Елин Пелин
56922
Христо Ботев
51690
Алеко Константинов
50083
Атанас Далчев
48836
Димчо Дебелянов
22049
Йордан Йовков
22214
Иван Вазов
22727
Йордан Йовков
23152
Йордан Йовков
23187
Никола Вапцаров