За онези, които не могат да се обличат, са създадени модите.
Отвънка беше шум и светеха реклами. В афиша пишеше: "Една човешка драма." Отвънка беше шум и конника на Крум се потеше от стискане в дланта ми.
И стана тъмно. В белия квадрат лъва на "Метро" сънно се прозина. И изведнъж – шосе, след туй гора и в дъното небе – просторно, синьо.
И на шосето, точно на завой, се срещат две луксозни лимузини. Това е нашия герой и нашта героиня. След удара излиза джентълмен и взема във ръцете си чилични като перце примрялото момиче.
Отваря си очите – те горят, премрежват се и гледат небосвода, Да видиш ти какво момиче, брат – като жребица от разплодник!...
В дърветата – разбира се, славей. Ръми над тях спокойно синината. Примамлива и мека зеленей оттатък шанците тревата.
Един размазан Джон целува страстно Грета. По устните му – сладостна лига... С т и г а !
Къде е тъка нашата съдба? Къде е драмата? Къде съм аз? Кажете! В гърдите ни опрян е за стрелба на времето барутно пистолета.
Та можем ли да любим и скърбим с наивната ви лековерност? Гърдите ни са пълни с дим, а дробовете ни – с каверни.
Така ли срещаме на път любимите си с лимузини? – Изгрява любовта ни в труд – сред дим, сред сажди и машини.
И после... Сивия живот, борба за хлеб, мечти неясни; и вечер – тесното легло, в което неусетно гаснем...
Това е то. Това е драмата. Станалото – е измама.
86624
Елин Пелин
57229
Христо Ботев
52103
Алеко Константинов
50304
Атанас Далчев
49136
Димчо Дебелянов
22172
Йордан Йовков
22379
Иван Вазов
22853
Йордан Йовков
23307
Йордан Йовков
23343
Никола Вапцаров