Юноша

Христо Смирненски

Юноша

Аз не зная защо съм на тоз свят роден, не попитах защо ще умра, тук дойдох запленен и от сивия ден, и от цветната майска зора.

Поздравих пролетта, поздравих младостта и възторжен разтворих очи, за да срещна Живота по друм от цветя в колесница от лунни лъчи.

Но не пролет и химн покрай мен позвъни, не поръси ме ябълков цвят: пред раззинали бездни до черни стени окова ме злодей непознат.

И през облаци злоба и демонска стръв черна сянка съзрях да пълзи — златолюспест гигант се изправи сред кръв, сред морета от кръв и сълзи.

В полумрака видях изтерзани лица, вред зачух плачове като в сън и жестока закана на гневни сърца се преплете с оковния звън.

Аз познах свойте братя във робски керван, угнетени от Златний телец; и човешкия Дух — обруган, окован, аз го зърнах под трънен венец.

И настръхнал от мрака на тази земя, закопнях, запламтях и зова: — Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма! Загърмете, железни слова!

Нека пламне земята за пир непознат, нека гръм да трещи, да руши! Барикаден пожар върху робския свят! Ураган, ураган от души!...

И тогава — залюбен в тълпите, пленен от лъчите на нова зора, — без да питам защо съм на тоз свят роден, аз ще знам за какво да умра.

Ако информацията ви беше полезна, моля харесайте и споделете:

Всички произведения на Христо Смирненски

Цар на историята игра от NASTOLA

Най-четени произведения

Най-малко четени произведения