Ако някога си бил слаб в живота ,ти знай ,че винаги можеш да станеш силен !
Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя,
по кръчми, по хижи - ума ми размътя.
Отбивам се в селското бедно жилище:
картина плачевна душа ми покъртя!
"Елате ни вижте"
Под - гола пръст! Смрад, дим, стени окадени,
тъмничен въздух; в полумрак потопени
човеци и дрипи... На също гноише
лежи скот и стопан, духовно сближени.
"Елате ни вижте"
Зла бедност! Неволя! Души затъпели,
набърчени булки, деца застарели;
Къс ръжено тесто в пушливо огнище
загрява се там за гърла изгладнели.
"Елате ни вижте"
Тегло, запустенье!... Дълбока неволя
живота от радост, от всичко оголя!
Тор мръсен смърди сред трънливо дворище.
И болести, смърт тук боравят на воля...
"Елате ни вижте"
И вечно труд тежък и пот непрестанни -
и пак оскудия и дни окаянни.
Зло входа за смях и за песни заприщи!
Тук бедност вековна е гост постоянни.
"Елате ни вижте"
И чупи се воля и дух под хомота
на нужди, в дълбока нощ гасне живота:
ни луч от съзнанье под покрива нищи!
Човекът словесни паднал е до скота.
"Елате ни вижте"
"Елате ни вижте!" - той моли и стене, -
вий, мъдри велможи, от нази гоени...
На миг напуснете там вашто тържище
на шум и на фрази, богато платени -
"Елате ни вижте"
Вий, дето в покой и в палати стоите,
към нас приближете - вий, славни, вий, сити!
Зърнете през нашто изгнило плетище
и може би вам ще настръхнат космите!
"Елате ни вижте"
Тогаз за народа се бихте смислили
и срам, угризение бихте сетили.
И вашето сърце със болка заби ще.
О, доста на думи сте нази любили -
"Елате ни вижте!"
Жанр: социална елегия
Основна тема: голямото разочарование от следосвобожденската действителност
Основни тематични мотиви: контраст между високите идеали на Възраждането, в които родината и нейната свобода са свръхценност, и духовното оскотяване на народа; образът на родината и образът на народа – демитологизирани и десакрализирани чрез представянето им в грубо предметни и натурилистични форми; социалната нищета, краната бедност. Социалната несправедливост е представена като нов „хомот“, борбата с мизерията, борбата за физическо оцеляване, песимизмът – образите на набърчени булки и деца застарели са знак, че и бъдещето е обречено.
Художествени образи:
1. Лирическият аз – патриотична граждански ангажирана личност, която съзира причините за народното страдание в кризата на духа, в заличаването на възрожденските идеали. Той търси истината за окаяната съдба на народа си, като заема страната на социално онеправданите и обезверените българи.
Художествени изразни средства:
а. Повторение
б. Хипербола
в. Метафора
г. Инверсия
86394
Елин Пелин
56922
Христо Ботев
51690
Алеко Константинов
50083
Атанас Далчев
48837
Димчо Дебелянов
22049
Йордан Йовков
22214
Иван Вазов
22727
Йордан Йовков
23152
Йордан Йовков
23188
Никола Вапцаров