Ако случайно някой влезе в къщата, там няма да намери никой, ще види само прашните портрети... и на вратата листът пожълтял: стопанинът замина за Америка.
Той не ни е вече враг - живите от враговете бурна ги вълна помете нейде към отсрещний бряг. Ето, в хлътналия слог легнал е спокойно бледен с примирена скръб загледан в свода ясен и дълбок.
И по сивата земя, топлена от ласки южни, трепкат плахи и ненужни с кръв напръскани писма.
Кой е той и де е бил? Чий го зов при нас доведе, в ден на вихрени победи да умре непобедил?
Клета майчина ръка, ти ли го в неволя черна с думи на любов безмерна утеши и приласка?
Смешна жал, нелепа жал, в грохотно, жестоко време! Не живот ли да отнеме той живота свой е дал?
И нима под вражи стяг готвил е за нас пощада? - Не, той взе, що му се пада, мъртвият не ни е враг!
Жанр: стихотворение без специфични жанрови характеристики
Основна тема: Стихотворението „Един убит“ е една от последните творби на Димчо Дебелянов, писана на фронта. Тя е проявление на един изстрадал хуманизъм, който поражда размисли за жертвите на войната - не само войниците, но и техните майки и сродници. Стихотворението е открита присъда срещу жестокостите на времето, което отнема човешкото у човека и го превръща в звяр, който безпощадно руши и сее смърт. Образът на убития вражи войн насочва мислите към вечните норми на човешкото поведение. Именно чуждата смърт кара лирическия субект да разсъждава върху смъртта, да реконструира битието на убития войник, като прави скръбна равносметка пред лицето на смъртта, която покосява без време младите хора. Враждебността към мъртвия враг е победена, а инстинският победите е хуманизмът.
Основни тематични мотиви: унищожителната стихия, наречена война; равенството пред смъртта; смисълът на човешкото съществуване; вечнатаа диалектика на живота; неизбежното разминаване на битието с небитието; хуманизмът и човешкото отнасяне към другия, било то и враг.
Художествени образи:
1. Слогът – границата между доброто и злото, човека и Бога.
2. Майката – образ на вечната, неизтляваща и неизмерима скръб по загубеното чедо.
3. Мъртвият – обикновен човек, войник, доскорошен враг, готов и той да убива, но отишъл си без време от този жесток свят на агресия и антихуманност.
Художествени изразни средства:
а. Инверсия
б. Реторични въпроси
в. Анжамбман
г. Повторение
д. Епитети
86212
Елин Пелин
56690
Христо Ботев
51416
Алеко Константинов
49959
Атанас Далчев
48640
Димчо Дебелянов
21962
Йордан Йовков
22106
Иван Вазов
22641
Йордан Йовков
23062
Йордан Йовков
23083
Никола Вапцаров