При самохвалците, както и при позлатеното оръжие, вътрешното не отговаря на външното.
Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи Не искат и не обещават те... Душата ми се моли, дете, душата ми се моли!
Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях булото на срам и грях. Булото на срам и грях - не ще го хвърлят върху тях страсти и неволи.
Душата ми се моли, дете, душата ми се моли... Не искат и не обещават те! - Две хубави очи. Музика, лъчи в две хубави очи. Душата на дете...
Жанр: няма специфични жанрови характеристики
Основна тема: поетичното копнение по англеската невинност на любимата
Кратък анализ: В поетичния дневник на Яворов, писан след смъртта на Мина в Париж, четем: „Когато я гледах – аз гледах само нейните очи, които ме обливаха с топлината на майското слънце. Когато затворех очи, аз чувствах само ръце в ръцете си, които трепереха с трепета на всички радост...“. Тук жената не е видяна като изкусителка. Тя е като ангел – нежна и невинна. Именно това състояние иска да съхрани поетът в стихотворението „Две хубави очи“. Той боготвори своята любима, копнее по нейната чистота и невинност, възпява я. Тя е вдъхновение, което окриля духа му. Чрез хармоничното сливане на музика, лъчи и невинност поетът постига най-висока степен на идеализация на любимата.
Основни тематични мотиви: изначалното добро, заложена в душата на детето; грях и святост; застрашената от оскверняване девствена красота; реалност и фикция, трагическото съмнение и раздвоеност.
Композиция: Стихотворението е структурирано в две части, като втората представлява огледално повторение на първата. Огледалната композиция на творбата налага идеята за повтаряемостта на взаимосвързаните бинарни опозиции: грях и нравственост, вяра и съмнение, платонично и еротично.
Художествени образи:
1. Любимата – В „Две хубави очи“ образът на любимата е дематериализиран, ефирен, светъл, серафичен. Представен чрез поетичното описание на очите, той губи конкретните си физически очертания и се отъждествява с абстрактните представи като музиката и лъчите, които са контекстови синоними на божественото.
2. Очите – медиатор между физическия и духовния портрет на човека. Те олицетворяват нравствената му красота. От тях бликат лъчите на живота, на духовната наслада от съприкосновението с любовта. Музиката, която излъчват очите на любимата, внушава усещане за чистота и невиност, за миг на намерено съвършенство.
Художествени изразни средства:
а. Синекдоха
б. Обръщение
в. Олицетворение
г. Антитеза
86394
Елин Пелин
56922
Христо Ботев
51690
Алеко Константинов
50083
Атанас Далчев
48836
Димчо Дебелянов
22049
Йордан Йовков
22214
Иван Вазов
22727
Йордан Йовков
23152
Йордан Йовков
23187
Никола Вапцаров