Две хубави очи

Жанр: няма специфични жанрови характеристики

Основна тема: поетичното копнение по англеската невинност на любимата

Кратък анализ: В поетичния дневник на Яворов, писан след смъртта на Мина в Париж, четем: „Когато я гледах – аз гледах само нейните очи, които ме обливаха с топлината на майското слънце. Когато затворех очи, аз чувствах само ръце в ръцете си, които трепереха с трепета на всички радост...“. Тук жената не е видяна като изкусителка. Тя е като ангел – нежна и невинна. Именно това състояние иска да съхрани поетът в стихотворението „Две хубави очи“. Той боготвори своята любима, копнее по нейната чистота и невинност, възпява я. Тя е вдъхновение, което окриля духа му. Чрез хармоничното сливане на музика, лъчи и невинност поетът постига най-висока степен на идеализация на любимата.

Основни тематични мотиви: изначалното добро, заложена в душата на детето; грях и святост; застрашената от оскверняване девствена красота; реалност и фикция, трагическото съмнение и раздвоеност.

Композиция: Стихотворението е структурирано в две части, като втората представлява огледално повторение на първата. Огледалната композиция на творбата налага идеята за повтаряемостта на взаимосвързаните бинарни опозиции: грях и нравственост, вяра и съмнение, платонично и еротично.

Художествени образи:
1. Любимата – В „Две хубави очи“ образът на любимата е дематериализиран, ефирен, светъл, серафичен. Представен чрез поетичното описание на очите, той губи конкретните си физически очертания и се отъждествява с абстрактните представи като музиката и лъчите, които са контекстови синоними на божественото.
2. Очите – медиатор между физическия и духовния портрет на човека. Те олицетворяват нравствената му красота. От тях бликат лъчите на живота, на духовната наслада от съприкосновението с любовта. Музиката, която излъчват очите на любимата, внушава усещане за чистота и невиност, за миг на намерено съвършенство.

Художествени изразни средства:
а. Синекдоха
б. Обръщение
в. Олицетворение
г. Антитеза