Водачите не могат да си позволят да се правят на глупаци, поглъщащи вино и сърбащи бира, за да не увиснат и да не разпознаят правилното от грешното и хората, зависещи от тях да пострадат.
Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни дни ти завещаха - ти с плахи стъпки да събудиш в двора пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: мамо, мамо... Смирено влязъл в стаята позната, последна твоя пристан и заслона, да шъпнеш тихи думи в тишината, впил морен поглед в старата икона: аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печелен странник, напразно спомнил майка и родина!
Жанр: елегия
Основна тема: невъзможното завръщане
Кратък анализ: Завръщането е пътуване към себе си, към родното, към корените, към вечното. В елегията на Димчо Дебелянов „Да се завърнеш...“ връщането назад към спомена за бащината къща заявява естествената носталгия по отминалите години, прекарани в нея, по света, изпълнен с безгрижни мечти, обич и топлота. В безпътицата на мъчителното лутане уморената душа се връща към зората на един живот, осмислен от надеждата. Но за раздвоения човек на модерните времена родният дом се оказва само сън, мил, далечен спомен, невъзможно място за утеха и покой. Тъжна е истината за залеза на красивите илюзии. Смазана от трагичното бреме на неразрешими противоречия, изтерзаната мисъл се насочва към изначалната цялост, хармоничното единство, неразрушената връзка на човека със себе си и природата. В елегията спомен и блян са взаимообвързани, доколкото спомнянето на сакралното и съвършено пространство на родния дом е бленувано, но връщането към него е невъзможно в настоящето битие на лирическия аз. Това го обрича на трагично съществуване, защото жадувания покой в хармоничния свят и мъдрото разбиране на майката, нейната усмивка блага са духовна опора, която липсва в настоящето и която е невъзможна в бъдещето. Мечтата за пристан и заслона от враждебността на света отправя погледа на лирическия аз освен към майката и родния дом към още една духовна опора – старата икона. Но и тя се оказва образ от миналото, а реалността е свързана с угасването, със заника на човешкия живот. Така модерният човек, понесъл бремето на самотата, дисхармонията със света, ненамерил и хармонията в своята душа се оказва обречен на безприютност, а неговат блян-мечта е напразна илюзия.
Основни тематични мотиви: мотивът за завръщането, носталгичното пътуването назад във времето; самотата и безприютността; скръбният блян за щастие; разочарованието, породено от напразния спомен; силната майчина любов; копнежите и реалността; скиталчеството и безплодното търсене на утеха и спасение; блянът, примирието, прозрението
Художествени образи:
1. Печалният странник – самотен, раздвоен, страдащ по бленувания спомен за роден дом.
2. Майката – въплъщение на закрилата, покоя и тревожното очакване, изповедник на сина в момент на обезверяване и умора, опора.
3. Бащината къща
4. Дворът и прагът
5. Старата икона.
Художествени изразни средства:
а. Олицетворение
б. Поетизми
86212
Елин Пелин
56690
Христо Ботев
51416
Алеко Константинов
49959
Атанас Далчев
48640
Димчо Дебелянов
21962
Йордан Йовков
22106
Иван Вазов
22641
Йордан Йовков
23062
Йордан Йовков
23083
Никола Вапцаров