Болница

Атанас Далчев

Болница

Тази бяла варосана зала на градската болница, до самите стени прилепените бели легла и лица побледнели по тях, и лица меланхолни с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.

Тези черни ръце връз прострените бели покривки като черни оголени клони на зимния сняг, тези сухи ръце и ракривени болни усмивки, и очи може би вече вгледани в другия свят.

Тишината и здрачът и тези прозорци тъжовни със петна от мухи и с бразди от прахът и дъждът, и звънът, и звънът на големия стенен часовник сякаш тежките стъпки на близката смърт.