Владей страстите, иначе те ще те завладеят.
Език свещен на моите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не - за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга и кой те пощади от хули гадки? Вслушал ли се е някой досега в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ се крий в речта ти гъвкава, звънлива - от руйни тонове какъв разкош, какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор, охулен, опетнен със думи кални: и чуждите, и нашите, във хор, отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб създаньята на творческата мисъл! И не за песен геният ти слеп - за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам сè, откак съм на света! Сè туй ругателство ужасно, модно, сè тоя отзив, низка клевета, що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам и той ще стане мойто вдъхновенье, и в светли звукове ще те предам на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий бляск ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа.
Жанр: ода
Основна тема: възторжена възхвала на българския език и отхвърляне на ругателствата
Кратък анализ: Образът на родното слово е представен във Вазовия поетически текст като вътрешно противоречие между възхвала и ругателство. Авторът изразява гневното си възмущение от несправедливите нападки срещу българското слово и дълбокото си преклонение пред неговата святост, защото в статуса на Божие творение то е съвършено.
Основни тематични мотиви: свещеност на българския език, неоснователните ругателства и хули срещу българския език, полемика с чуждите и българските ругатели, вдъхновена възхвала на българския език.
Художествени образи:
1. Лирическият аз – творецът, чиято гражданска мисъл е определена от неговата позиция на родолюбец, той не само защитава свещения роден език, но и наказва хулниците му. Тази гражданска позиция се слива и с отговорността пред потомоците, които са бъдещото бодро поколенье.
2. Българският език – сакрален, наслед е от дедите. Това е майчиният език, а майката и родината често се сливат в един образ у Вазов. Това е и езикът на народа страдалец, устоял на вековни изпитания. Езикът е част от всичко родно. Родният език е гъвкав, звънлия, мелодичен. Българският език може да изрази всяка творческа мисъл, той може да бъде вдъхновение за поета.
3. Ругателите – това са клеветниците и хулителите, отричащи се от езика. Те не познават и не са изучили същността и изразителните възможности на българския език.
4. Родината – свръхценност и мерило за всичко.
Художествени изразни средства:
а. Инверсия
б. Анафора
в. Синтактичен паралелизъм
г. Метафора
86394
Елин Пелин
56922
Христо Ботев
51690
Алеко Константинов
50083
Атанас Далчев
48837
Димчо Дебелянов
22049
Йордан Йовков
22214
Иван Вазов
22727
Йордан Йовков
23152
Йордан Йовков
23188
Никола Вапцаров