Българският език

Иван Вазов

Начало / Произведения / Българският език

Българският език

Език свещен на моите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга и кой те пощади от хули гадки? Вслушал ли се е някой досега в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ се крий в речта ти гъвкава, звънлива - от руйни тонове какъв разкош, какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор, охулен, опетнен със думи кални: и чуждите, и нашите, във хор, отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб създаньята на творческата мисъл! И не за песен геният ти слеп - за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света! Сè туй ругателство ужасно, модно, сè тоя отзив, низка клевета, що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам и той ще стане мойто вдъхновенье, и в светли звукове ще те предам на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий бляск ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа.

Жанр: ода

Основна тема: възторжена възхвала на българския език и отхвърляне на ругателствата

Кратък анализ: Образът на родното слово е представен във Вазовия поетически текст като вътрешно противоречие между възхвала и ругателство. Авторът изразява гневното си възмущение от несправедливите нападки срещу българското слово и дълбокото си преклонение пред неговата святост, защото в статуса на Божие творение то е съвършено.

Основни тематични мотиви: свещеност на българския език, неоснователните ругателства и хули срещу българския език, полемика с чуждите и българските ругатели, вдъхновена възхвала на българския език.

Художествени образи:
1. Лирическият аз – творецът, чиято гражданска мисъл е определена от неговата позиция на родолюбец, той не само защитава свещения роден език, но и наказва хулниците му. Тази гражданска позиция се слива и с отговорността пред потомоците, които са бъдещото бодро поколенье.
2. Българският език – сакрален, наслед е от дедите. Това е майчиният език, а майката и родината често се сливат в един образ у Вазов. Това е и езикът на народа страдалец, устоял на вековни изпитания. Езикът е част от всичко родно. Родният език е гъвкав, звънлия, мелодичен. Българският език може да изрази всяка творческа мисъл, той може да бъде вдъхновение за поета.
3. Ругателите – това са клеветниците и хулителите, отричащи се от езика. Те не познават и не са изучили същността и изразителните възможности на българския език.
4. Родината – свръхценност и мерило за всичко.

Художествени изразни средства:
а. Инверсия
б. Анафора
в. Синтактичен паралелизъм
г. Метафора