Ако случайно някой влезе в къщата, там няма да намери никой, ще види само прашните портрети... и на вратата листът пожълтял: стопанинът замина за Америка.
*Напротив, от тях той почувства в душата си нещо пепеляво.
*Работех, разбира се...
*Но, от друга страна, кога сравним положението на работното население в американските градове с това в Лондон, изведнъж се хвърля в очи благоденствието на първите и мизерията на вторите.
*А каквото каже г-н Шкембаков, непременно трябва да бъде вярно: първо, защото той е богат човек, второ – главата му е гола като кратуна, а такива глави са много умни или много глупави, и, трето, защото той е народен представител.
*Наистина, мъчно е за вас да гладувате...
*Тъжно щеш, майко, да гледаш/ ти на туй хоро весело...
*Дядо попе, хвърли брадвата настрана...
NB! В някои случаи “наистина” се възприема като обстоятелствено пояснение за начин, т.е. не се обособява и не изисква запетая:
*Генералът наистина бе яздил биволи...
*От нея наистина може да се направи всичко...
*Наистина като че ли нямаше смисъл да стоя повече.
*Всъщност това е единствената посока.
*Според мен това е съвсем абсурдно.
*Може би няма да повярват на случката...
*За съжаление тъй е – казах аз.
*Вероятно солдатинът се връщаше нататъка...
*Речта се свърши при тържествена тишина (тогава още не беше въведен обичаят на ръкопляскането).