Подчинителни съюзи

Пунктуация

Подчинителни съюзи


Подчинителни съюзи:  който, чийто, какъвто;

относителните местоименни наречия: където, когато;

подчинителните съюзи: че, да;

въпросителните местоимения и местоименни наречия: кой, чий, какъв, кога, къде, как, защо, когато, докато, щом, след като, преди да, защото, понеже, тъй като, въпреки че, макар че, затова., частицата дали и др.

Когато подчиненото изречение е след главното изречение, запетая се поставя пред подчинителния съюз или съюзна дума:

         *Късните студове тая зима се усилваха повече и повече от северните ветрове, които духаха непрестанно от две недели насам.

*Всички се обърнаха в момента, когато Бай Ганьо спря един келнер, носещ поднос с кафета...
*Имах чувството, че човекът зад гърба ми се усмихва.
*Малкото й  личице бе мило и хубаво под бялата забрадка, чиито краища бяха пуснати свободно.
*Враждата между двете страни достигаше размери, каквито никога не беше имала.

Запетая се пише пред подчинено определително изречение, въведено чрез въпросителни местоимения, наречия и частици: кой, чий, какъв, къде, кога, как, защо, дали и др.:

         *Даваха му съвети, какво да направи. 

Ако пред относителното местоимение който има предлог, запетая се пише  пред предлога: 

        *Тая кръчма беше една дълбока изба, в която се слизаше по една стръмна и извита стълба.

NB! Не се пише запетая пред подчинителната съюзна дума който (която, което, които), ако подчиненото определително изречение не започва с нея, а с друга дума от състава си. В този случай се поставя запетая пред началната дума в подчиненото изречение: 

       *Прокурорът му зададе няколко въпроса, смисълът на които беше ясен... 

Не се пише запетая пред еднократно употребен съюз да, служещ за връзка  между подчиненото определително изречение и главното:

      *А естествено аз нямам правото да бъда и виновен.

NB! Когато подчиненото определително изречение, въведено чрез съюза да, е след съчетание от показателно местоимение и съществително име, се поставя  запетая пред да:

     *Тази мисъл, да помага на бедните, го вълнуваше отдавна. 

Когато подчиненото определително изречение е между частите на главното,  се огражда със запетаи и от двете страни:

     *На същото небе, върху което на своя слънчев трон седеше леля Дъмша, живееше още едно създание...  

     *Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една от главните улици на града...

Не се пише запетая пред еднократно употребените съюзи и съюзни думи:  да,  кой, чий, какъв, как, защо, кога, къде, дали, ли, служещи за връзка между главното и подчиненото допълнително изречение: 

        *Исках да му възразя... 

*Той слушаше внимателно какво разказва един от събеседниците му. 

Ако подчиненото изречение стои на първо място, и то е въведено от съюз или съюзна дума, се отделя със запетая от следващото главно изречение:

        *Колко време стоя така, тя не помнеше.

*Който се учи, той ще сполучи.

        *Който много говори, той сбърква.

*Щом стигнахме на станцията, предадохме на съхранение ръчните си багажи...                                                                                     

*Като чу гласа му, момчето се обърна.       
*Когато Македонски свърши разказа си, трима от другарите бяха вече задрямали на местата си...                                                   
*Въпреки че беше седемдесет и пет годишен, Токмакчията избърза няколко крачки пред всички.

Двоеточие или тире се поставя между обобщаващи думи и еднородни части, които ги поясняват:

        *Ти сбираш в едно всички блага и дарове:/ хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове...

       *Българийо, аз всичко тебе дадох:/ душа, сърце, любов, зари небесни...

       *И долове, и рътлини, и пътища, и поля всичко засипаха веявиците.

Сподели:

Информация

  Прегледано: 11838
  Добавен на: 27/4/2012
  Категория: Правописни правила